Есенни градини (2006)

В света на Отар Йоселиани с неговите размити очертания хората, тъй както кротко и зареяно преминават през редица комични неблагополучия, разкриват своите страхове и суета в конфузно смешни, издайнически недвусмислени ексцентричности. В последната му симфония на безразсъдството - най-топлата и най-успешна досега - зрителят може да проследи възходите и паденията на няколко министри, поне привидно свалени и издигнати на власт по волята на тълпа парижки демонстранти.