Той се казваше Омбре (1967)

В този филм главният герой е бял, отгледан от индианци. И загива. Загива добрият, загива доброто. Нещо повече - доброто не може да не загине, защото е добро. Доброто е уязвимо тъкмо поради тези качества, които го правят такова - великодушие, отзивчивост, жертвоготовност, смелост. Във филма тези абстрактни истини са конкретно художествено защитени от един умен, невероятно пестелив диалог, от сдържаната, но богато нюансирана игра на Пол Нюман, от високия професионализъм на режисурата.