До последен дъх (1960)

Филмът-емблема на френската "нова вълна". Анархизмът на Мишел Поакар, героят на Белмондо, е протест срещу света, който е побрал в себе си безизходицата. Това е един протест без цел и перспектива, породен от някаква вътрешна необходимост една забравена и ненужна чистота, която не може да изяви себе си освен чрез брутален нихилизъм.